May 13, 2008, 1:48 PM

А някога бях аз...

  Poetry » Other
1.2K 0 1

А някога бях аз,
без сълзи, без гримаси.
А някога бях аз,
без думи, без захласи.

 

Да, някога бях аз,
животът ми наред бе.
Да, някога бях аз,
но ти във него влезе.

 

И именно тогаз,
животът мой смени се,
превърнах се в човек без страст,
а ти дори не се замисли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ян Тра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,някои хора промнят живота ни много,може би това е съдбата ни!Хареса ми ,хубав стих

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...