31.05.2008 г., 21:32 ч.

А обещавах.... 

  Поезия » Друга
955 0 14

Обещах да не плача...

Това не са сълзи,

а дъждовни

капчици дъга...

... отричах...

Обещах да не лъжа

сърцето...

не ме чу истината

и излъга го...

... страдах...

Обещах да се спра

загубена

в нищото, лодка,

носена

от вятъра в буря...

... не вярвах...

Обещах да съм силна,

но преклоних

изправената си гордо глава...

не устоях

на бурите-сламка...

... а обещавах...

Не чух

молбите да спра

и заложих

сърцето си - сляпа...

... Загубих!...

И сянка съм, призрачна,

на себе си.

Гола просякиня, робиня

на съдбата си...

... обещавах...

Но забравих думите си

бързаща,

унесена от младостта си,

да живея...

... и не спирах...

грешна, дори наранена...

не повярвах,

че мога да съм победена

... и паднах...

На колене съм - прости ми,

живот!

Загубих борбата от този

облог...

Но видя ли как играех?

Смела,

непокорна, клетница!

И на прага

на последния залог,

дъха стаила,

рискувах... загубих...

... потъвам...

лодка, носена от вятъра

в буря...

... а обещавах...

© Диа-непокорна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??