А обещавах....
Обещах да не плача...
Това не са сълзи,
а дъждовни
капчици дъга...
... отричах...
Обещах да не лъжа
сърцето...
не ме чу истината
и излъга го...
... страдах...
Обещах да се спра
загубена
в нищото, лодка,
носена
от вятъра в буря...
... не вярвах...
Обещах да съм силна,
но преклоних
изправената си гордо глава...
не устоях
на бурите-сламка...
... а обещавах...
Не чух
молбите да спра
и заложих
сърцето си - сляпа...
... Загубих!...
И сянка съм, призрачна,
на себе си.
Гола просякиня, робиня
на съдбата си...
... обещавах...
Но забравих думите си
бързаща,
унесена от младостта си,
да живея...
... и не спирах...
грешна, дори наранена...
не повярвах,
че мога да съм победена
... и паднах...
На колене съм - прости ми,
живот!
Загубих борбата от този
облог...
Но видя ли как играех?
Смела,
непокорна, клетница!
И на прага
на последния залог,
дъха стаила,
рискувах... загубих...
... потъвам...
лодка, носена от вятъра
в буря...
... а обещавах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
и ще се постарая да не спирам 