21.11.2020 г., 7:35

А още в мен е нашата пиеса

775 1 4

На сцената актьори сме. Играем

все ролите си същите, горим.

Пак в драма романтична се желаем.

Сюжетът е за зрителя любим.

 

В началото е първата ни среща

и влюбването ни е мигновено.

Макар и любовта да е гореща,

преследват ни интриги несъмнено.

 

И верни сме един на друг до края,

и след смъртта сме заедно... Завеса.

А още в мен е нашата пиеса

и мислите, и чувствата към теб са.

 

О, ти не знаеш. Себе си играя.

В реалността не мога да призная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели, за откровените коментари!
  • Помръкнала е в скръб сега лъстта ми
    но тъй докосват ме тез твои думи...
    И пърха, пърха нещичко в гръдта ми,
    нима все още има огън помежду ни... 😋
  • О, с такава красота от влюбени слова,
    достойни да въздигнеш и омаеш
    и Пепеляшка, и контеса, и принцеса,
    изкуството на флирта да играеш знаеш
    и омагьосваш женските сърца:
    на сцената велик актьор,
    поет-самотник във реалността...

    Поздравления!!!
  • Много сложен финален уникат!
    За първи път чета такъв сонет.
    Поздравления, Асенчо!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...