А пък дърветата с Вятъра се любят...
И пак е вечер... На вън дърветата
със Вятъра се любят...
Отдават и последения си лист...
А те, листата... въртят се, като пеперуди...
Той, Вятърът, нещо им говори –
а пък те шептят...
А аз съм у дома. Есенно притихнала,
И искам Душата твоя да погаля там дълбоко,
където още не е пипнато...
Но трудно е ...
И затова докосвам с пръсти плахи
Тялото...
Навсякъде...
И чувствам усещам как те парят..
Минавам после с влажни устни...
и страсти ме изгарят...
Целувките ни бързо се намират
И почвам да шептя...
(наум обаче... на глас не го умея)
Телата... Те пък бързат... бързат... в ритъм... да се слеят
Но не... не бързай тази вечер. Нека да е бавно
Телата ни говорят вместо нас...
Така, добре е.. плавно, плавно...
Обичаме се нежно тази вечер
Обгърнати единствено от лунна светлина...
А след есктаза... отново ще останат думи неизречени...
Гушни ме... Може ли така да останем двамата до сутринта?
Пак не изричам думичка... Мълчиш и ти...
Е... нищо...
Може би мълчанието помежду ни, сега е правилният „код”,
А думи нежни ще си шепнем в някой друг живот...
А пък навън дърветата със Вятъра се любят...
Той им говори... А пък те шептят...
И пълно е със жълти пеперуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
Но пък съм го казала преди много време...
