А пък дърветата с Вятъра се любят...
И пак е вечер... На вън дърветата
със Вятъра се любят...
Отдават и последения си лист...
А те, листата... въртят се, като пеперуди...
Той, Вятърът, нещо им говори –
а пък те шептят...
А аз съм у дома. Есенно притихнала,
И искам Душата твоя да погаля там дълбоко,
където още не е пипнато...
Но трудно е ...
И затова докосвам с пръсти плахи
Тялото...
Навсякъде...
И чувствам усещам как те парят..
Минавам после с влажни устни...
и страсти ме изгарят...
Целувките ни бързо се намират
И почвам да шептя...
(наум обаче... на глас не го умея)
Телата... Те пък бързат... бързат... в ритъм... да се слеят
Но не... не бързай тази вечер. Нека да е бавно
Телата ни говорят вместо нас...
Така, добре е.. плавно, плавно...
Обичаме се нежно тази вечер
Обгърнати единствено от лунна светлина...
А след есктаза... отново ще останат думи неизречени...
Гушни ме... Може ли така да останем двамата до сутринта?
Пак не изричам думичка... Мълчиш и ти...
Е... нищо...
Може би мълчанието помежду ни, сега е правилният „код”,
А думи нежни ще си шепнем в някой друг живот...
А пък навън дърветата със Вятъра се любят...
Той им говори... А пък те шептят...
И пълно е със жълти пеперуди.
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отново благодарности за посетителите! Ели... Пламена...
-
Много ми хареса твоя стих, Ирен!
Красив, поетичен, нежно-еротичен!
Написан толкова красиво, че еротичната
нотка в него не води до изчервяване,
а нежно гали ухото и събужда фантазиите!
Поздрави от мен! -
Вале, радвам се да те видя в страничката ми.
И следващият път като видиш брезичка с клони оголели,
за стиха ми сети...
пак я погледни...
може би от страст по Вятъра трепери.
Боряна, добре си ми дошла.Какво да ти кажа... мииииии може би и аз като го пиша се червя.
Но пък съм го казала преди много време...
Всички дрехи съблякох.
Една не остана.
Пред никой не бях се събличала,
нито показвах душевната рана.
Не за тялото си говоря,
а за Душата...
Душите по-трудно събличаме –
от телата.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=272799 -
Благодаря, Миночка! Мен пък коментара ме стопли.Благодаря, Анна! Понякога хората искат много неща да си кажат, но просто не ги умеят нежните думи, може би от страх, от неувереност, но ... не го могат. Тогава говорят с делата си и ... с душите също. А разговорът понякога дори много добре им се получава.
-
Много истинско,обично и топло откровение!Хареса ми!
-
Благодаря, Ена, Zemedelec, стоплиха ме кометарите ви...
-
Такава еротика скоро не бях чел! Благодаря и Браво ти!!!
-
Много е хубаво, много!
Като в приказка...
Нежно и обично.
И много красиво!
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Толкова много любов и нежност!
Благодаря ти за удоволствието!