А пък сутрин
А пък сутрин лятото е тънко
като водна лилия на допир.
Дипли светлината меки гънки
в своя благ преразказ на потопа.
А пък сутрин искам да се гмурна.
Мисълта дълбоко да удавя
в листи - разлюлени абажури
чак до цветно дъно от тинтява.
А пък сутрин искам… сутрин само
да е чак докато свечеря се.
Да ми бъде лятото пижама
докато платът ми вехт се скъса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
