А пък сутрин лятото е тънко
като водна лилия на допир.
Дипли светлината меки гънки
в своя благ преразказ на потопа.
А пък сутрин искам да се гмурна.
Мисълта дълбоко да удавя
в листи - разлюлени абажури
чак до цветно дъно от тинтява.
А пък сутрин искам… сутрин само
да е чак докато свечеря се.
Да ми бъде лятото пижама
докато платът ми вехт се скъса.