Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
20.01.2009 г., 17:13 ч.

А синорът заспиваше. По съмнало. (In Memoriam) 

  Поезия
1068 0 16

А синорът заспиваше. По съмнало.

(In Memoriam)

„Не тъжи, малка моя...

Никой не умира в неделите.”

nicol (Магьосница)

*          *          *

„Едно недоживяно

лято

изтича край пътя...

В края на август... завинаги.”

doreto66 (Дора Павлова)

 

Ръцете ти

умееха да галят

със длани,

топли като вечност.

Лицето ти

почти не помня, бабо.

Но помня теб

и твоята човечност.

Очите ти, разказват,

бùли пъстри.

От моите

една сълза напира –

облечена във черно.

Безпощаден

до болка беше Господ.

И умираща,

горещината се разтапяше.

До мокро…

Пожертвахме те –

дъжд срещу душа.

Черешата изсъхна...

Помня – дядо

до нея се съсухри.

Почерня.

*      *      *

В началото на август...

беше късно...

Неделята се сгърчи.

Изпищя.

А сùнорът заспиваше.

По съмнало.

Във капка вино

вместо кръв. В сълза.

© Елмира Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??