А синорът заспиваше. По съмнало. (In Memoriam)
А синорът заспиваше. По съмнало.
(In Memoriam)
„Не тъжи, малка моя...
Никой не умира в неделите.”
nicol (Магьосница)
* * *
„Едно недоживяно
лято
изтича край пътя...
В края на август... завинаги.”
doreto66 (Дора Павлова)
Ръцете ти
умееха да галят
със длани,
топли като вечност.
Лицето ти
почти не помня, бабо.
Но помня теб
и твоята човечност.
Очите ти, разказват,
бùли пъстри.
От моите
една сълза напира –
облечена във черно.
Безпощаден
до болка беше Господ.
И умираща,
горещината се разтапяше.
До мокро…
Пожертвахме те –
дъжд срещу душа.
Черешата изсъхна...
Помня – дядо
до нея се съсухри.
Почерня.
* * *
В началото на август...
беше късно...
Неделята се сгърчи.
Изпищя.
А сùнорът заспиваше.
По съмнало.
Във капка вино
вместо кръв. В сълза.
© Елмира Митева All rights reserved.
