Във парка на нашето детство
седя си сама на онази беседка,
седя и се сещам за едно другарство
и как сега го дели решетка...
Дочувам познати смехове,
познати песни, игри невинни,
и ме греят слънчеви усмивки,
и ме галят летни ветрове...
За миг изчезна някъде студът
и отнесе ме мисъл една,
че ми липсват шегите ти
и как във тоя парк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация