А ти дали разбра
803
1
0
Че плаче любовта.
Стои на прага боса -
полека я съблече,
събу вълшебните обувки.
Сега е Пепеляшка,
дванайсет не ще удари -
кристалните обувки ти прибра.
И няма кой да ги намери.
Поне една да бе оставил.
Ще дириш друга.
Кракът дано приляга
на моята обувка.
Дано се случи.
Така ти пожелавам
в обедния мрак
и в слънчевия сумрак.
И все ще се намери някой
да ме упрекне за времето разместено.
Светът е парадокс.
А ти дали разбра,
че плаче Любовта.
А аз си мога боса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
