Че плаче любовта.

Стои на прага боса -

полека я съблече,

събу вълшебните обувки.

Сега е Пепеляшка,

дванайсет не ще удари -

кристалните обувки ти прибра.

И няма кой да ги намери.

Поне една да бе оставил.

Ще дириш друга.

Кракът дано приляга

на моята обувка.

Дано се случи.

Така ти пожелавам 

в обедния мрак

и в слънчевия сумрак.

И все ще се намери някой

да ме упрекне за времето разместено.

Светът е парадокс.

А ти дали разбра,

че плаче Любовта.

А аз си мога боса.