10.11.2023 г., 5:34

А ти изпълваш диалозите...

462 2 0

В един различен свят от този,

(или в доброто старо време)

човеците ще водят диалози 

на живо по съдбовни теми. 

И ще държат ръцете си наистина, 

и ще докосват топлата си плът. 

Ще вярват, че не са измислени 

и във вените им има кръв... 

А чувствата им ще са истински. 

Не ще умират емоционално. 

И най-далечните ще бъдат близки, 

в живот без роли виртуални. 

Ала това е някак утопично, 

и всъщност повече усещаме, 

че не живеем просто и логично, 

отгоре на това и грешно... 

Не съм модерен комформист. 

Не клякам даже и от болка, 

и не размахвам белия си лист, 

за мир посрещнат с хляб и сол. 

Но аз съзнавам, че наивно е, 

да търся смисъла в човешкото.

Да бъда вечно в опозиция, 

на тъй бездушния прогрес...

И въпреки това упорствам.

Размахвах търсещо ръцете си, 

понеже вярвах неуморно, 

във пулса на едно сърце. 

Това, що бие толкоз лудо

и с всеки удар дава обич. 

Изстрадало, но адски влюбено 

и ме разнежва още повече... 

Не исках да съм в този свят, 

във който щях да онемея, 

от викове към Господ с яд, 

защо не дава да те изживея. 

Но ето ме пред твойта гръд, 

дошъл с лирични монолози. 

Посоката ни е на верен път, 

а ти изпълваш диалозите... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

24.10.2023

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...