6.06.2022 г., 15:49

А ти, любими, ме обичай

1.3K 5 15

Пълнолунието огрява морския бряг.
Грее с огромно величие луната.
На златния пясък седим с приятеля драг
гледаме как се къпе в багри земята.


Лежим двама на тихия плаж,
мечтаем заедно за бъдещите дни.
Танцувам за теб в небесен плащ
и чувам песента на морските вълни.

Устните ни жадно застиват в целувка,
пленени от нежния ритъм на вълните.
Ти ме докосваш с пленителна милувка,
и руменина изпълва сърцето, страните.


А ти, любими мой, седиш смирено и вярваш в мен.
Хванал нежно моята вярна ръка.
Усещам биенето на сърцето ти в този ден
изпълнен с цялата ти нежност сега.

Спокойна съм сега, че те имам
събирам в длани щастието днес.
От щастието с шепи взимам.
Чакам по вятъра аз чудна вест.

Пръстите ти нежно докосват мене с копнеж.
Очите ти пленителни оглеждат се в мен,
докато косите ни покрият се със скреж,
да гледаме слънцето, звездите нощ и ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...