24.01.2008 г., 15:05 ч.

А, той ли? Просто орех... 

  Поезия
1126 0 14
Отшелник ням в жесток покой,
в учудване се тровех.
Събрах кураж, попитах:
                     Кой?
                         "О, аз ли? Просто орех..."

Погледнах го отблизо пак -
дърво си бе, не спорех.
Говореше. Попитах:
                 Как?
                     "Мълча си, аз съм орех".

Усещаше добро и зло,
разбра какво говорех.
И искрен смях, и плач.
                      Защо?
                           "Аз зная, аз съм орех"


Погалих го с прощален стих,
да тръгна с гръб не можех.
Заплака той, безумно тих.
                       "Недей! Та аз съм орех"...

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??