А, той ли? Просто орех...
Отшелник ням в жесток покой,
в учудване се тровех.
Събрах кураж, попитах:
Кой?
"О, аз ли? Просто орех..."
Погледнах го отблизо пак -
дърво си бе, не спорех.
Говореше. Попитах:
Как?
"Мълча си, аз съм орех".
Усещаше добро и зло,
разбра какво говорех.
И искрен смях, и плач.
Защо?
"Аз зная, аз съм орех"
Погалих го с прощален стих,
да тръгна с гръб не можех.
Заплака той, безумно тих.
"Недей! Та аз съм орех"...
в учудване се тровех.
Събрах кураж, попитах:
Кой?
"О, аз ли? Просто орех..."
Погледнах го отблизо пак -
дърво си бе, не спорех.
Говореше. Попитах:
Как?
"Мълча си, аз съм орех".
Усещаше добро и зло,
разбра какво говорех.
И искрен смях, и плач.
Защо?
"Аз зная, аз съм орех"
Погалих го с прощален стих,
да тръгна с гръб не можех.
Заплака той, безумно тих.
"Недей! Та аз съм орех"...
© Петя Косева All rights reserved.
