30.08.2008 г., 11:26 ч.

А вятърът... разпръсква... 

  Поезия » Друга
641 0 6

А вятърът... разпръсква...


 

http://www.vbox7.com/play:d9f33338

 

И тъмнината даже

се стъписа

от черното във мен,

оголено до бяло.

Във моите очи

небето –

цялото –

разтвори се

и спря за миг

да се върти...

земята...

А аз...

мълчах...

защото...

Не исках да боли,

когато толкова внезапно

ме прегърна в Нищото,

че „тихото” разпукна се

отвътре.

Но пред вратата ти

затворена

не ще стоя сломена.

Ще си ида.

И само Споменът –

бездомен

ще остане...

А вятър ще разпръсква

пепелта ми...

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??