А вятърът... разпръсква...
А вятърът... разпръсква...
http://www.vbox7.com/play:d9f33338
И тъмнината даже
се стъписа
от черното във мен,
оголено до бяло.
Във моите очи
небето –
цялото –
разтвори се
и спря за миг
да се върти...
земята...
А аз...
мълчах...
защото...
Не исках да боли,
когато толкова внезапно
ме прегърна в Нищото,
че „тихото” разпукна се
отвътре.
Но пред вратата ти
затворена
не ще стоя сломена.
Ще си ида.
И само Споменът –
бездомен
ще остане...
А вятър ще разпръсква
пепелта ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
