17.10.2018 г., 18:15  

Днес краят в начало роди ме

785 11 17

Аз съм безлична актриса

от безименен филм,

ролите ми сълзи са,

а изгарям - фитил.

Всяка дума извира

и блести пак кинжал,

а сърцето примира,

умът - човек не признал.

Самотно летя,

а под мен небосвод.

Къде ли кръжа?

Измежду смърт и живот.

От мастило петна

по дланите търкам,

то една ли съдба,

до чисто изтърквам.

Няма гума,ни свят -

как върви се все млад,

през полята набръчкани в рими.

По - добре е така -

в дълга проза летя,

а днес краят в начало роди ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Влади! Честит празник на град Перник и на всички негови жители - откровенци!
  • Силвенце, мила, благодаря ти! Прегръщам те! Ти знаеш - огънят на чувствата при мен е непрестанно горящ.
  • Пламенно стихотворение, прочетох на един дъх!Пламни и пиши 🌻
  • Благодаря ти,Марго! Вдъхновена съм от Вашите произведения и така с чувство излизат думите в рими. Много си мила.
  • Лини! Прекрасна си и в поезията, и в прозата! Днес краят в начало роди ме! Супер!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...