* * *

Кажи ми, облаче, защо си толкоз бяло,
къде пътуваш вечно?
От приказки и обещания съм остаряло
и да чакам ще е грешно.
Прекрасно слънчице, как толкоз грееш,
отде намираш тези сили?
Събирам тъга и молби от всяка свещ,
подкрепят ме душите мили.
Хей, луничке, ами ти защо не спиш,
как светиш, а не гориш?
Твоето сърце отразено в мене диша,
от очите светя, сам ти ме твориш.
Море, защо се пениш и все шумиш,
с вълни брега рушиш?
Песента ми е да се бориш, да не стоиш
и като брега да се гушиш.
Ручейче, как:  Ту пресъхваш незнайно -
ту ромолиш с векове?
В природата няма нищо трайно -
то е само във вашите умове.
Вятърчо, не мога да те разбера,
хем тих - хем лоша стихия.
Не спирам да гоня любовта,
със нея не стихвам, с нея се крия.
Ами ти, приятелю, защо се смееш,
въпросите ли ми са смешни?
Не, любознателю, отивай да живееш,
сам ще научиш, че това е спешно.

Vacuum