28.08.2008 г., 20:28

* * *

887 0 4
Когато погледна луната, виждам твоите очи
да искрят като две звезди.
Спомням си времето, когато ти се отрече от мен,
в онзи дъждовен ден.
Припомних си колко сълзи изплаках,
докато те чаках
да се върнеш
и пак да ме прегърнеш,
но как един ден осъзнах, че всичко е било лъжа,
за теб любовта ни беше просто една игра
и сега, когато отново съм сама,
се чудя защо със мен така се подигра?!
Не бях ли винаги до теб, когато имаше нужда,
а защо сега се държиш, сякаш съм ти чужда?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...