28.08.2008 г., 20:28

* * *

885 0 4
Когато погледна луната, виждам твоите очи
да искрят като две звезди.
Спомням си времето, когато ти се отрече от мен,
в онзи дъждовен ден.
Припомних си колко сълзи изплаках,
докато те чаках
да се върнеш
и пак да ме прегърнеш,
но как един ден осъзнах, че всичко е било лъжа,
за теб любовта ни беше просто една игра
и сега, когато отново съм сама,
се чудя защо със мен така се подигра?!
Не бях ли винаги до теб, когато имаше нужда,
а защо сега се държиш, сякаш съм ти чужда?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...