* * *
да искрят като две звезди.
Спомням си времето, когато ти се отрече от мен,
в онзи дъждовен ден.
Припомних си колко сълзи изплаках,
докато те чаках
да се върнеш
и пак да ме прегърнеш,
но как един ден осъзнах, че всичко е било лъжа,
за теб любовта ни беше просто една игра
и сега, когато отново съм сама,
се чудя защо със мен така се подигра?!
Не бях ли винаги до теб, когато имаше нужда,
а защо сега се държиш, сякаш съм ти чужда?
© Мира All rights reserved.
не се отчайвай и продължавай напред!