Aug 28, 2008, 8:28 PM

* * *

  Poetry » Love
886 0 4
Когато погледна луната, виждам твоите очи
да искрят като две звезди.
Спомням си времето, когато ти се отрече от мен,
в онзи дъждовен ден.
Припомних си колко сълзи изплаках,
докато те чаках
да се върнеш
и пак да ме прегърнеш,
но как един ден осъзнах, че всичко е било лъжа,
за теб любовта ни беше просто една игра
и сега, когато отново съм сама,
се чудя защо със мен така се подигра?!
Не бях ли винаги до теб, когато имаше нужда,
а защо сега се държиш, сякаш съм ти чужда?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...