* * *
31
„Все някой ми пречи, все някой ме спира!
Моят напредък в живота все друг го стопира!“
Колко е лесно с такава житейска нагласа
свойто престъпно бездействие да игнорираш.
32
„Виж как дишам на воля в тази тиха гора.
Мога тук да живея, а и тук да умра!“ –
каза моят приятел, във очите с копнеж.
После свит във панела, аз добре го разбрах.
33
Ако Христос отново се роди в това материално измерение,
ще се посмее първо, след това за миг ще спре в недоумение.
Ще се запита той: „Защо хората така са го измислили?
Да свързват тежката ми смърт със някакво измислено спасение!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
