* * *
31
„Все някой ми пречи, все някой ме спира!
Моят напредък в живота все друг го стопира!“
Колко е лесно с такава житейска нагласа
свойто престъпно бездействие да игнорираш.
32
„Виж как дишам на воля в тази тиха гора.
Мога тук да живея, а и тук да умра!“ –
каза моят приятел, във очите с копнеж.
После свит във панела, аз добре го разбрах.
33
Ако Христос отново се роди в това материално измерение,
ще се посмее първо, след това за миг ще спре в недоумение.
Ще се запита той: „Защо хората така са го измислили?
Да свързват тежката ми смърт със някакво измислено спасение!“
© Румен Ченков All rights reserved.
