11 июл. 2017 г., 08:48

* * *

1.1K 0 3

31

„Все някой ми пречи, все някой ме спира!

Моят напредък в живота все друг го стопира!“

Колко е лесно с такава житейска нагласа

свойто престъпно бездействие да игнорираш.

 

32

„Виж как дишам на воля в тази тиха гора.

Мога тук да живея, а и тук да умра!“ –

каза моят приятел, във очите с копнеж.

После свит във панела, аз добре го разбрах.

 

33

Ако Христос отново се роди в това материално измерение,

ще се посмее първо, след това за миг ще спре в недоумение.

Ще се запита той: „Защо хората така са го измислили?

Да свързват тежката ми смърт със някакво измислено спасение!“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...