11 июл. 2017 г., 08:48

* * *

1.1K 0 3

31

„Все някой ми пречи, все някой ме спира!

Моят напредък в живота все друг го стопира!“

Колко е лесно с такава житейска нагласа

свойто престъпно бездействие да игнорираш.

 

32

„Виж как дишам на воля в тази тиха гора.

Мога тук да живея, а и тук да умра!“ –

каза моят приятел, във очите с копнеж.

После свит във панела, аз добре го разбрах.

 

33

Ако Христос отново се роди в това материално измерение,

ще се посмее първо, след това за миг ще спре в недоумение.

Ще се запита той: „Защо хората така са го измислили?

Да свързват тежката ми смърт със някакво измислено спасение!“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...