11 июл. 2017 г., 08:48

* * *

1K 0 3

31

„Все някой ми пречи, все някой ме спира!

Моят напредък в живота все друг го стопира!“

Колко е лесно с такава житейска нагласа

свойто престъпно бездействие да игнорираш.

 

32

„Виж как дишам на воля в тази тиха гора.

Мога тук да живея, а и тук да умра!“ –

каза моят приятел, във очите с копнеж.

После свит във панела, аз добре го разбрах.

 

33

Ако Христос отново се роди в това материално измерение,

ще се посмее първо, след това за миг ще спре в недоумение.

Ще се запита той: „Защо хората така са го измислили?

Да свързват тежката ми смърт със някакво измислено спасение!“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...