* * *

11 июл. 2017 г., 08:48

Поэзия » Восточные формы

596 0 3

„Все някой ми пречи, все някой ме спира!

Моят напредък в живота все друг го стопира!“

Колко е лесно с такава житейска нагласа

свойто престъпно бездействие да игнорираш.

„Виж как дишам на воля в тази тиха гора.

Мога тук да живея, а и тук да умра!“ –

каза моят приятел, във очите с копнеж.

После свит във панела, аз добре го разбрах.

Ако Христос отново се роди в това материално измерение,

ще се посмее първо, след това за миг ще спре в недоумение.

Ще се запита той: „Защо хората така са го измислили?

Да свързват тежката ми смърт със някакво измислено спасение!“