***
Боже, който уж си горе,
съществуваш ли въобще?
Уж си милостив, а вчера
ти уби едно дете...
Хубаво момче си беше,
ала колко ме е яд,
че замина си, невиждал
нито красоти, ни свят.
Изтръгна го, ти, Боже,
от семейство, от любов...
Нечестно е, не може
да крадеш щастлив живот.
После как да вярвам в тебе?
Към добрите щедър бил...
Как ти, егоист неземен,
млад без време би убил!?
Питаш ли ги - майка, татко,
как ще плачат след това,
а сестра му "Сбогом, братко"
ще изрича през пръстта.
А приятели, любови,
тъжно, но по пътя свой
ще обичат хора нови,
а къде ще бъде той?
Нали си горе да закриляш?
Съществуваш ли въобще?
Уж си милостив, а вчера
ти уби едно дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Костова Всички права запазени
