* * *

10.04.2010 г., 17:14 ч.

Поезия

637 0 5

Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път
да нямаш нищо истинско, любимо.
Във тебе твойте тишини крещят -
най-силно хапе болката без име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения