niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
10 abr 2010, 17:14

* * * 

  Poesía
591 0 5

 

Забравяш... Ветровете те следят.

Небето е мастилено, но синьо.

Пътуваш, без да имаш собствен път,

към някого незнаен и без име.

Не мислиш и не е за първи път

да нямаш нищо истинско, любимо.

Във тебе твойте тишини крещят -

най-силно хапе болката без име.

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??