niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
10 апр. 2010 г., 17:14

* * * 

  Поэзия
593 0 5

 

Забравяш... Ветровете те следят.

Небето е мастилено, но синьо.

Пътуваш, без да имаш собствен път,

към някого незнаен и без име.

Не мислиш и не е за първи път

да нямаш нищо истинско, любимо.

Във тебе твойте тишини крещят -

най-силно хапе болката без име.

© Евгения Калъчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??