* * *

Apr 10, 2010, 5:14 PM

Poetry

636 0 5

Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път
да нямаш нищо истинско, любимо.
Във тебе твойте тишини крещят -
най-силно хапе болката без име.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works