* * *
1.4K
0
2
ДОКОСВАНЕ
Душата ми отдавна е във рани,
дори след глътка радост пак боли.
Нощта случайно с теб събра ни –
мечтите плахо ти ми сподели...
Докосвам устните ти неусетно –
преливат в нас и свян, и грях.
В света на поривите мимолетни –
за обич сякаш зов прозрях...
Не идвай, утро разпиляно,
с досада, хитрост и лъжи.
Аз знам, че любовта я няма,
а само болката тежи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени
