Jul 10, 2011, 12:56 PM

* * * 

  Poetry » Love
1123 0 2

                           ДОКОСВАНЕ

 

Душата ми отдавна е във рани,

дори след глътка радост пак боли.

Нощта случайно с теб събра ни –

мечтите плахо ти ми сподели...

 

Докосвам устните ти неусетно –

преливат в нас и свян, и грях.

В света на поривите мимолетни –

за обич сякаш зов прозрях...

 

Не идвай, утро разпиляно,

с досада, хитрост и лъжи.

Аз знам, че любовта я няма,

а само болката тежи...

 

 

© ИВАН МИЛАНОВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??