3.05.2017 г., 1:23  

...

420 0 1

Върху разпнатата мокра кожа,
на клони кедрови за рамка.
Тя се учи да рисува,
с най- червената боя.

Сплела струни от нерви,
прехапала до болка устни.
С трепереща душа до безумие,
а с ръцете си опитни...

- тя стърже с камък
форма на сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ,,Най-чудното обаче не беше това. Анастасия правеше акценти на някои думи, добавяйки нещо
    свое, привнасяше в песента допълнителни щрихи,.............Владимир Пузаков-Мегре

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...