Тихо почуках

леко открехна се

тайната малка врата...

Нейде дочуха се глухи брътвежи

показа се слаба снага.

Запитах почтително

тук ли намира се

онази светла жена,

същата дето поправя всяка несретна душа.

Скромно протегна малка ръчица

полупразно вързопче поднесе,

в него хартийка с послание: "Утре ела!"

Събудих се! Нима, дълго таена надежда,

че утре  днес ще е изпари се и оказа се, че днес ще е утре.

Явно сгреших! Няма утре за днешни деяния, а за днешните - утре.

Потърках очи, почти ококорих се, мисъл тъй нежна обзе ме 

въпросът ми труден лесно реши се

само тук и сега!