21.08.2013 г., 20:01

* * *

776 0 0

 

В мъничката ни, забравена от Бог държава

се бори всеки за пари и крехка слава

с тленност да запълни той очите,

очите завистливи на глупците....

 

Не хора, а хиени сме сега,

загубили човешката следа,

на любовта налагаме цена,

като стока в промоция е тя..

 

И да славим вместо красотата,

издигаме в култ ний простотата,

на всеки ъгъл ни затрупва силикон

от чалгаджийка, мязаща на кон...

 

Затова сега не пий ми се, не пей ми се,

не блей ми се, не смей ми се,

а вместо това на площада сега

в знак на протест ще муча...

 

И ако тогава не получа слава

ще стигна до саморазправа

с всички затъпели същества

в името на идеала вечен - любовта...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...