В мъничката ни, забравена от Бог държава

се бори всеки за пари и крехка слава

с тленност да запълни той очите,

очите завистливи на глупците....

Не хора, а хиени сме сега,

загубили човешката следа,

на любовта налагаме цена,

като стока в промоция е тя..

И да славим вместо красотата,

издигаме в култ ний простотата,

на всеки ъгъл ни затрупва силикон

от чалгаджийка, мязаща на кон...

Затова сега не пий ми се, не пей ми се,

не блей ми се, не смей ми се,

а вместо това на площада сега

в знак на протест ще муча...

И ако тогава не получа слава

ще стигна до саморазправа

с всички затъпели същества

в името на идеала вечен - любовта...