Aug 21, 2013, 8:01 PM

* * *

  Poetry » Parody
778 0 0

 

В мъничката ни, забравена от Бог държава

се бори всеки за пари и крехка слава

с тленност да запълни той очите,

очите завистливи на глупците....

 

Не хора, а хиени сме сега,

загубили човешката следа,

на любовта налагаме цена,

като стока в промоция е тя..

 

И да славим вместо красотата,

издигаме в култ ний простотата,

на всеки ъгъл ни затрупва силикон

от чалгаджийка, мязаща на кон...

 

Затова сега не пий ми се, не пей ми се,

не блей ми се, не смей ми се,

а вместо това на площада сега

в знак на протест ще муча...

 

И ако тогава не получа слава

ще стигна до саморазправа

с всички затъпели същества

в името на идеала вечен - любовта...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...