5.03.2009 г., 7:14

* * *

637 0 7

Във мислите ми вятърът ще спира,

да отдъхне след трудния  и дълъг

преход към морето.

А после ще си тръгва вдъхновен

от топлото трептене на сърцето.

 

Ти вятър си, и сила в моя ден.

Поспри се. В мене да отдъхнеш.

И после със надежди зареден,

стихийно пак по пътя си да тръгнеш.

 

А аз море ще бъда. Пристан тих.

На твоите недосънувани мечти.

В гърдите ми ще се  разбиват бурните вълни...

И ще отдъхвам на брега ти,

облечена във слънчеви одежди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...