Във мислите ми вятърът ще спира,
да отдъхне след трудния и дълъг
преход към морето.
А после ще си тръгва вдъхновен
от топлото трептене на сърцето.
Ти вятър си, и сила в моя ден.
Поспри се. В мене да отдъхнеш.
И после със надежди зареден,
стихийно пак по пътя си да тръгнеш.
А аз море ще бъда. Пристан тих.
На твоите недосънувани мечти.
В гърдите ми ще се разбиват бурните вълни... ...