* * *

11.04.2009 г., 8:00 ч.

Поезия

412 0 0

Аз съм ледът, по който полепват пръстите ти.
В белия ми мрак потъват мислите ти.
Аз съм кристалната повърхност, в която се взираш
и виждаш себе си.
Страхувам се от всеки лъч и отразявам светлината му
със своя студ.
Само твоята ръка ме топли.
Само твоят допир ме топи.
И бавно чезна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения