* * *

11 апр. 2009 г., 08:00

Поэзия

398 0 0

Аз съм ледът, по който полепват пръстите ти.
В белия ми мрак потъват мислите ти.
Аз съм кристалната повърхност, в която се взираш
и виждаш себе си.

Страхувам се от всеки лъч и отразявам светлината му
със своя студ.

Само твоята ръка ме топли.
Само твоят допир ме топи.
И бавно чезна.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения