***

31.10.2015 г., 0:28 ч.

Поезия » Друга

566 1 5

Нали знаеш, че тази (закъсняла) любов,

ще гризе онзи сърп на луната,

който тихо пробожда съня в полунощ.

Ще стои в самота пред вратата.

Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи.

Ще се движи край тебе на пръсти.

Неизбежно е моето „искам”, нали?

С твойто „трябва” във миг ще се сблъска…

И какво от това, че светът ще умре?

Всяко вдишване води към есен.

Тук съм. Цялата. Времето няма да спре…

Идва буря. Светът е чудесен!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-03-20T22:00:33+02:00

!!!
magnum (Венцислав Янакиев)

2015-11-01T21:00:37+02:00

Хубаво е, че се "завръщаш" към едно от нещата, които правиш най-добре. Поезията. Тя те обича и ти я обичаш и резултата винаги е удоволствие за всички нас, които четем и това ни кара също да ви обичаме (теб и поезията ти)
Пп Благодаря, че продължаваш да го правиш и тук.
radiola (Рада Димова)

2015-10-31T21:03:41+02:00

Последният куплет ми е толкова близък...Талантът ти блика от всеки ред, Ева!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2015-10-31T19:55:27+02:00

Ти си чудесна!!!
rocker (Велин)

2015-10-31T19:24:25+02:00

Отново си прекрасна, Ева! Поздрави за великолепния стих!