***
Нали знаеш, че тази (закъсняла) любов,
ще гризе онзи сърп на луната,
който тихо пробожда съня в полунощ.
Ще стои в самота пред вратата.
Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи.
Ще се движи край тебе на пръсти.
Неизбежно е моето „искам”, нали?
С твойто „трябва” във миг ще се сблъска…
И какво от това, че светът ще умре?
Всяко вдишване води към есен.
Тук съм. Цялата. Времето няма да спре…
Идва буря. Светът е чудесен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
