31.10.2015 г., 0:28 ч.

*** 

  Поезия » Друга
495 1 5

Нали знаеш, че тази (закъсняла) любов,

ще гризе онзи сърп на луната,

който тихо пробожда съня в полунощ.

Ще стои в самота пред вратата.

 

Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи.

Ще се движи край тебе на пръсти.

Неизбежно е моето „искам”, нали?

С твойто „трябва” във миг ще се сблъска…

 

И какво от това, че светът ще умре?

Всяко вдишване води към есен.

Тук съм. Цялата. Времето няма да спре…

Идва буря. Светът е чудесен!

 

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Хубаво е, че се "завръщаш" към едно от нещата, които правиш най-добре. Поезията. Тя те обича и ти я обичаш и резултата винаги е удоволствие за всички нас, които четем и това ни кара също да ви обичаме (теб и поезията ти)
    Пп Благодаря, че продължаваш да го правиш и тук.
  • Последният куплет ми е толкова близък...Талантът ти блика от всеки ред, Ева!
  • Ти си чудесна!!!
  • Отново си прекрасна, Ева! Поздрави за великолепния стих!
Предложения
: ??:??