5.11.2009 г., 15:24

Абдикиране

774 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=-_yCNhw3TCM

Една съм... Твърде уникална,
и никога не съм била на място.
Една съм... Болезнено специална
и до безрасъдност самоопасна.

Една съм... Принцеса на мъглите си,
заключена в замъци мистериозни,
разцепила с меч обичането
и заслепила всичко с експлозии фамозни.

Една съм... Ала ти си по-единствен,
откривам всички мои музи, вградени в теб,
и стихове, рисувани за времена убийствени,
оживяват и ме отнасят напред,

далеч от лабиринти полунощени,
но недостатъчни да не се намеря,
далеч от клади, овъглено безпомощни,
но недостатъчни да изгорят душата в мене.

Далеч сме, там някъде в сумрака
и вече не нося амазонска корона,
и вече не погребвам мъже нечакани.
До теб се разпадам, в невъзможни стонове.

 


И когато всички песъчинки от часовника старинен
преминат през телата ни и пак на две ни разцепят,
не ме връщай по пътя към мойто коронено минало.
След теб ще съм отломка, не сумрачна принцеса.

04.11.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно си се описала!
  • оправи ви ми гадното настроение... сега пак ще се усмихвам
    красиво пишеш

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...