5 нояб. 2009 г., 15:24

Абдикиране

778 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=-_yCNhw3TCM

Една съм... Твърде уникална,
и никога не съм била на място.
Една съм... Болезнено специална
и до безрасъдност самоопасна.

Една съм... Принцеса на мъглите си,
заключена в замъци мистериозни,
разцепила с меч обичането
и заслепила всичко с експлозии фамозни.

Една съм... Ала ти си по-единствен,
откривам всички мои музи, вградени в теб,
и стихове, рисувани за времена убийствени,
оживяват и ме отнасят напред,

далеч от лабиринти полунощени,
но недостатъчни да не се намеря,
далеч от клади, овъглено безпомощни,
но недостатъчни да изгорят душата в мене.

Далеч сме, там някъде в сумрака
и вече не нося амазонска корона,
и вече не погребвам мъже нечакани.
До теб се разпадам, в невъзможни стонове.

 


И когато всички песъчинки от часовника старинен
преминат през телата ни и пак на две ни разцепят,
не ме връщай по пътя към мойто коронено минало.
След теб ще съм отломка, не сумрачна принцеса.

04.11.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно си се описала!
  • оправи ви ми гадното настроение... сега пак ще се усмихвам
    красиво пишеш

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....