Nov 5, 2009, 3:24 PM

Абдикиране 

  Poetry » Love
584 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=-_yCNhw3TCM

Една съм... Твърде уникална,
и никога не съм била на място.
Една съм... Болезнено специална
и до безрасъдност самоопасна.

Една съм... Принцеса на мъглите си,
заключена в замъци мистериозни,
разцепила с меч обичането
и заслепила всичко с експлозии фамозни.

Една съм... Ала ти си по-единствен,
откривам всички мои музи, вградени в теб,
и стихове, рисувани за времена убийствени,
оживяват и ме отнасят напред,

далеч от лабиринти полунощени,
но недостатъчни да не се намеря,
далеч от клади, овъглено безпомощни,
но недостатъчни да изгорят душата в мене.

Далеч сме, там някъде в сумрака
и вече не нося амазонска корона,
и вече не погребвам мъже нечакани.
До теб се разпадам, в невъзможни стонове.

 


И когато всички песъчинки от часовника старинен
преминат през телата ни и пак на две ни разцепят,
не ме връщай по пътя към мойто коронено минало.
След теб ще съм отломка, не сумрачна принцеса.

04.11.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятно си се описала!
  • оправи ви ми гадното настроение... сега пак ще се усмихвам
    красиво пишеш
Random works
: ??:??