6.12.2008 г., 20:52

* * *

1.1K 0 0

Образът ми в огледалото дори

на теб прилича

и се чуди да си иде ли, или

да те обича...

 

        Луната

бавно пред мен те съблича -

страха и срама, неразгаданите чувства,

а аз с устни и пръсти по тебе сричам -

нежно и грешно,

нашето зимно безумство.

Кожата ти - от шоколад,

под луната сега заблестява.

Мигове, викове, яд - с длани горещи стопявам.

Всяко парченце от тебе опитвам, мое момче,

и наситена, ненаситно те искам още, и още, и... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Златева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...