Образът ми в огледалото дори

на теб прилича

и се чуди да си иде ли, или

да те обича...

        Луната

бавно пред мен те съблича -

страха и срама, неразгаданите чувства,

а аз с устни и пръсти по тебе сричам -

нежно и грешно,

нашето зимно безумство.

Кожата ти - от шоколад,

под луната сега заблестява.

Мигове, викове, яд - с длани горещи стопявам.

Всяко парченце от тебе опитвам, мое момче,

и наситена, ненаситно те искам още, и още, и...