11.12.2012 г., 19:44 ч.

Абортирани чувства 

  Поезия » Любовна
466 0 3

Вечерта бледосинкава... лунна, 
замъглени прозорци от скреж, 
есента тъмножълта, безумна
и шептяща забравен копнеж.
Листопадът почти отшумява, 
сюрреална е всяка мечта, 
звездопадът отдавна забравил
тишината, плача, нежността. 

А Луната, кристална и ясна, 
ни напомня отминал акорд...
как размахва ръцете ужасно
от внезапен изкуствен аборт.

Тротоарът от болка се пука
изпод много на брой ходила...
абортирани чувства не могат
да заченат отново звезда. 

© Любослав Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??