Вечерта бледосинкава... лунна,
замъглени прозорци от скреж,
есента тъмножълта, безумна
и шептяща забравен копнеж.
Листопадът почти отшумява,
сюрреална е всяка мечта,
звездопадът отдавна забравил
тишината, плача, нежността.
А Луната, кристална и ясна,
ни напомня отминал акорд...
как размахва ръцете ужасно
от внезапен изкуствен аборт. ...