lubokostov (Любослав Костов)
43 1
Dec 11, 2012, 7:44 PM

Абортирани чувства 

  Poetry » Love
501 0 3

Вечерта бледосинкава... лунна, 
замъглени прозорци от скреж, 
есента тъмножълта, безумна
и шептяща забравен копнеж.
Листопадът почти отшумява, 
сюрреална е всяка мечта, 
звездопадът отдавна забравил
тишината, плача, нежността. 

А Луната, кристална и ясна, 
ни напомня отминал акорд...
как размахва ръцете ужасно
от внезапен изкуствен аборт.

Тротоарът от болка се пука
изпод много на брой ходила...
абортирани чувства не могат
да заченат отново звезда. 

© Любослав Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??