Абортирани чувства
Вечерта бледосинкава... лунна,
замъглени прозорци от скреж,
есента тъмножълта, безумна
и шептяща забравен копнеж.
Листопадът почти отшумява,
сюрреална е всяка мечта,
звездопадът отдавна забравил
тишината, плача, нежността.
А Луната, кристална и ясна,
ни напомня отминал акорд...
как размахва ръцете ужасно
от внезапен изкуствен аборт.
Тротоарът от болка се пука
изпод много на брой ходила...
абортирани чувства не могат
да заченат отново звезда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любослав Костов Все права защищены
