11 дек. 2012 г., 19:44

Абортирани чувства

669 0 3

Вечерта бледосинкава... лунна, 
замъглени прозорци от скреж, 
есента тъмножълта, безумна
и шептяща забравен копнеж.
Листопадът почти отшумява, 
сюрреална е всяка мечта, 
звездопадът отдавна забравил
тишината, плача, нежността. 

А Луната, кристална и ясна, 
ни напомня отминал акорд...
как размахва ръцете ужасно
от внезапен изкуствен аборт.

Тротоарът от болка се пука
изпод много на брой ходила...
абортирани чувства не могат
да заченат отново звезда. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...