обич моя
неизказана
недоловимо мое утре
къде заспиваш
и самотно ли
събуждаш ли се с мен
понякога
тревого
разпиляна в километри
откакто те сънувам
не е лесно
и знам
че в теб
и с теб
безкрайно
тъжно
ще умирам
и мой си
само
в есента
на тънки
вечни
милиметри
за докосване
© Геновева Христова Всички права запазени