Абстракция на любовта

21.03.2010 г., 12:37 ч.

Поезия » Любовна

831 0 3

Описвам нещо с очите си върху бялата стена.

Създавам абстракция от невидими форми.

Облечена в червено и черно танцува една суета,

а беден цигулар разплаква струните със тъга.

Непознат господин подминава с уханна роза в ръка,

облечен в костюм и обут в лъскави, черни обувки,

бърза към моста, от който му маха красивата госпожа.

Навярно е млада госпожица, чакаща любими целувки.

По улицата идва шумно ръждясал, стар велосипед.

Кара го един младеж и вози своята девойка обична.

Слънцето им се усмихва и щастливи политат напред.

Озарени от тъй сладката първа любов нетипична.

От пейката в този миг се изправят една жена и едни мъж.

Ръцете им са загрубели, лицата от годините им остарели.

Но още те усещат аромата на нивите със цъфналата ръж

и бият все тъй истински сърцата им незаменимо влюбени.

А тя не спира да танцува, онази пуста червено-черна суета.

Върти се, спуска се и вие като една свещена грехота.

Самотница е тя, сама танцува власа за двама на страстта.

Проклета някога от завистта, рисувам себе си на таз стена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ivelina90 (Ивелина Емилова)

2010-03-22T16:34:12+02:00

Благодаря за милите думи. Прегръдка и от мен
kotel (Мариана Вълкова)

2010-03-21T13:33:43+02:00

Идеята-допадна ми много,ти-като емоционалност.Усмихвам се на бързината в набирането на текста/разменени буквички/,това за да ги корегираш ,преди да ...Прегръдка!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-03-21T13:06:54+02:00

Прекрасно е!!!
http://www.youtube.com/watch?v=R6UeT9G4fbE&feature=related